www.ciela.net
Автор
Анотация
Изследването е насочено към досега недостатъчно оценяваните по стойност исторически предпоставки за процедурата в Европейския съд въз основа на § 234 от Договора за създаване на Европейската общност (ДСЕО). Това се налага не само поради обстоятелството, че идейно-историческите основи на европейското право все още не са достатъчно изследвани, а по-скоро тъкмо защото в тази област се пораждат някои правно-исторически въпроси, които биха могли да бъдат от интерес за неговото развитие.
Съгласно § 234 от ДСЕО редовен съдия от страна - членка на ЕС, може, а върховният съдия в съответната страна е длъжен да подаде до Европейския съд молба за преюдициално съдебно решение, когато става въпрос за тълкуване на правни норми на Европейския съюз. Целта на тази процедура е да се гарантира унифицираното тълкуване и прилагане на европейското право във всички страни членки.
Авторът сравнява рескрипционната практика в Древния Рим с днешната процедура по вземане на предварително решение съгласно § 234. Възможността за такова сравнение е обоснована с факта, че и в двата случая унифицираното прилагане на правните норми е било и е целта на съзнателна правна политика. Разгледан е и още един интересен период за сравнение – епохата на европейските кодификации, XVIII и XIX в. Направени са някои забележки относно „référé législatif“ през XVIII и XIX в.
Отвори в PDF