www.ciela.net
Автор
Анотация
Настоящото изложение изхожда от следната хипотеза.
Две двойки мъж и жена (репродуктивни партньори) участват в две отделни процедури по асистирана репродукция. При всяка една от тях е използван методът “ин витро”, за да се заченат генетично свързани с всяка една от двойките ембриони. За целта всеки от репродуктивните партньори е предоставил свои репродуктивни клетки при условията на партньорско даряване. В резултат на допусната грешка, обаче, при извършения ембриотрансфер в тялото на едната жена е имплантиран вместо генетично свързания с нея ембрион, ембрионът, заченат в резултат на партньорското даряване в рамките на другата двойка. Така в тялото на жената е инициирана бременност, при която тя износва дете, което не е генетично свързано нито с нея, нито с нейния репродуктивен партньор (фактическо гестационно сурогатство). Допуснатата грешка се установява по време на бременността, като и двете двойки научават за нея. Въпреки тази информация и началната фаза на бременността, в която бременната жена може да извърши аборт по желания, тя и нейният репродуктивен партньор решават да запазят детето и да го родят и отгледат като свое. На това решение се противопоставят генетичните родители, чиито репродуктивни клетки са били използвани при условията на партньорско даряване за зачеването “ин витро” на ембриона, имплантиран в матката на бременната жена.
Въпросът, който разглежда настоящата статия, е относно начина на установяване на произхода на детето в описаната хипотеза. И по-конкретно: съществуват ли възможности генетичните родители на заченатия да установят неговия произход от себе си? Отговорът на този въпрос е разгледан в две различни хипотези, отграничени в зависимост от това дали между бременната жена и нейния репродуктивен партньор съществува сключен брак или не.
Ключови думи
произход, асистирана репродукция, семейно право
Отвори в PDF