ПРАВОТО НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ЧЛ. 40, АЛ. 1, ИЗР. ПОСЛ. ТЗ

Автор

Гл. ас. Александър Кацарски

Анотация

Предмет на изследване е правото на търговския представител на обезщетение по чл. 40 ТЗ с оглед изискването да се преценяват всички релевантни обстоятелства. Преценката може да доведе до извод, че обезщетение не се дължи, но не и че се дължи, ако е налице някое от изключващите основания по чл. 40, ал. 3, т. 2 и 3 ТЗ. Тези обстоятелства са от значение и за определяне размера на обезщетението. Диспозитивно се дължи усредненият едногодишен размер на възнаграждението, ако се установи една от алтернативните предпоставки по чл. 40, ал. 1 ТЗ, като представителят не трябва да установява този максимален размер. Ако принципалът твърди, че размерът е по-малък, следва да установи обстоятелствата, които обуславят по-ниския размер – най-често, че чистият доход през времетраенето на договора е бил по-нисък от получаваното възнаграждение поради трайно проявени обстоятелства, чиито имуществени резултати се понасят от представителя.

Ключови думи

търговско представителство, прекратяване, обезщетение при прекратяване, релевантни обстоятелства

Отвори в PDF