Начало Архив на броевете 2018 БРОЙ № 1/2018 ОБЖАЛВАНЕТО НА ДЕЙСТВИЯТА НА ОРГАНА ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ. 294 – 298 АПК КАТО ПРОЦЕСУАЛНА ПРЕДПОСТАВКА ЗА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКА ЗА ОБЕЗЩ

ОБЖАЛВАНЕТО НА ДЕЙСТВИЯТА НА ОРГАНА ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ. 294 – 298 АПК КАТО ПРОЦЕСУАЛНА ПРЕДПОСТАВКА ЗА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКА ЗА ОБЕЗЩ

Български English

Автор

Гл. ас. д-р Памела Бучкова

 

Анотация

Незаконосъобразността на актовете, действията и бездействията на изпълнителния орган представлява една от материалните предпоставки за уважаване на иска за обезщетение на вреди.

В съдебната практика на административните съдилища и Върховния административен съд е наложено трайно становището, че задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 299 АПК е ищецът да е обжалвал предварително по реда на чл. 294 и сл. АПК незаконосъобразните действия на органа по изпълнението, от които претендира вредите, и тези действия да са отменени като незаконосъобразни с решение на административния съд по чл. 298 АПК. При положение, че незаконният характер на действията по изпълнението не е установен в производство по чл. 297 АПК, не е налице основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. Приема се, че това е така, защото решението по чл. 298 АПК има сила на пресъдено нещо.

За сравнение, уредбата на отговорността за вреди на изпълнителния орган, която се реализира по Гражданския процесуален кодекс, и практиката по прилагането и тълкуването ѝ, разкриват противоположното схващане. Обжалването на действията на съдебния изпълнител не е процесуална предпоставка за допустимост на иска на увредения за присъждане на обезщетение от причинено процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение от съдебния изпълнител. Това разбиране се потвърждава недвусмислено от изразеното в Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС.

Настоящото изложение не цели да опровергае възгледа за сила на пресъдено нещо на решението по чл. 289 АПК, а по-скоро да предизвика дискусия дали искът по чл. 299, ал. 1 АПК следва да се възприема като продължение на процесуалната защита срещу действията на органа по изпълнението.

Противоположните схващания при прилагането на АПК и ГПК в частта за реализацията на отговорността на изпълнителния орган за вреди от незаконно принудително изпълнение води до неравно третиране на правните субекти, като поставя държавата в привилегировано положение. Това най-вече се дължи на несъвършенството на законодателната уредба.

 

Locked Отвори в PDF

За нас Настоящ брой Архив на броевете Условия за публикуване Абонамент Преглед на правни книги Новини Контакти Карта на сайта