www.ciela.net
Автор
Анотация
В статията са разгледани отношенията, които възникват по повод на съсобствеността, касаещи служенето и ползването на общата вещ, в тази връзка авторът търси отговори на въпросите за съотношението между личното служене с общата вещ по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС и владението като упражняване на фактическа власт в хипотезите на съсобственост; за това дали при собствеността, респективно при съсобствеността, следва да се разграничава ползването от владението, при положение че и двете са правомощия в състава на правото на собственост.
Поставени са и въпросите: приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС към отношения между съсобственици, а оттам - дали съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, трябва да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо съсобствениците намерението да владее техните идеални части за себе си, или намерението му за своене се предполага на основание чл. 69 ЗС, респ. достатъчно ли е да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС. Тези и други, не съвсем изяснени в доктрината и нееднозначно разрешавани в съдебната практика въпроси, касаещи владението, служенето, ползването на общата вещ, както и на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС при съсобственост, са предмет на настоящото изложение.
Ключови думи
ЗС, Закон за собствеността, съсобственик, съсобствена вещ, обезщетение, владение, служене, ползване, идеална част, фактическа власт
Отвори в PDF