Автор
Анотация
Настоящото изследване има за своя цел да постави начало на научна дискусия по въпроси, които изискват своевременно дадени отговори и анализи за същността, ролята и битието на т.нар. „изкуствен интелект“ в областта на правото, по-специално данъчното право. Очевидно е, че количествените натрупвания в човешкото познание водят до настъпване на качествени промени, които не съм убеден, че все още разбираме и оценяваме. Човекът и знанието, с което вече разполага, водят до създаването на паралелни реалности, в които сме обвързани да съществуваме едновременно. Ролята на правото като обществен регулатор изисква то да намери ролята на такъв и в паралелните светове, създадени от човека. Като царство на осъществената свобода, както го определя Хегел, човешка свобода, бих добавил, то не трябва да бъде „употребявано“ от негови творения, които „не са заслужили“ да работят с многовековно създаваните му институти. Готовата употреба на човешко творение с Божествен произход, каквото е правото не е присъщо на алгоритъм, създаден по незнайни пътища, от незнайни автори и най-вече с непроверени способности. Настоящата статия има за цел да предизвика научна дискусия по въпроси, по които не може да се мълчи. Като специалист по данъчно и финансово право си позволих да изследвам поставения въпрос за използването на изкуствения интелект в данъчното правоприлагане и съм убеден, че след прочитане на съдържанието, ще сте по-склонни към задълбочена критика и анализ на новата реалност.
Ключови думи
изкуствен интелект, данъчно правоприлагане, система с изкуствен интелект, програмиране, нотифициращ орган