Автор
Анотация
Статията анализира ролята на Европейският орган по безопасност на храните(ЕОБХ) при регулирането на хранителните добавки и разграничението между оценка и управление на риска. Застъпена е тезата, че ЕОБХ формално има само научно-консултативна функция, но неговите становища на практика се превръщат в почти задължителен регулаторен стандарт за решенията на Европейската комисия. Анализирана е съдебната практика на СЕС и Общия съд, която поставя граници пред прилагането на предпазния принцип и изисква ограниченията върху хранителните добавки да бъдат пропорционални и научно обосновани. Изводът е, че институционалният баланс между ЕК и ЕОБХ е частично нарушен, тъй като научната оценка постепенно измества самостоятелната административна преценка при управлението на риска. Като основен структурен проблем се посочва липсата на ефективни механизми за последващо управление на остатъчния риск в сектора на хранителните добавки.
Ключови думи
Хранителни добавки; научна оценка; научна обоснованост; пропорционалност; оценка и управление на риска;


www.ciela.net


Отвори в PDF