www.ciela.net
Автор
Иво Емануилов, LLM, Катерина Йорданова, LLM
Анотация
Настоящата статия изследва проблеми с каталога от задължения, въведен с Регламент (ЕС) 2024/1689, по-известен като Акт за изкуствения интелект на ЕС, по отношение на високорисковите системи с изкуствен интелект в правосъдието. Статията си поставя за цел да анализира потенциалната липса на достатъчно гаранции за легитимност на внедряваните в правосъдието системи с изкуствен интелект, които регламентът определя като високорискови, когато са в пряка функционална връзка с правоприлагането, т.е. системи, извеждащи правни изводи, разрешаващи многозначност или изготвящи проекти на актове. Регламентът поставя тези и други видове високорискови системи под общата категория за безопасност на стоките на вътрешния пазар. Основната теза се гради върху обстоятелството, че между задължението за съответствие на една стока с нормативни изисквания за безопасност и легитимността на упражняването на публична, в частност съдебна, власт, опосредствано от алгоритмични системи, съществува качествена разлика. Авторите поставят под въпрос дали ориентираният към безопасността на стоките и основан на риска подход на регламента е в състояние да отговори на тези изисквания, които са свързани с основанията на правовата държава въобще. Статията има програмен характер и предлага пътна карта за бъдещи изследвания, които да очертаят при какви условия и в каква степен внедряването на такива системи може да се осигури в съответствие с основанията на легитимността в правовата държава.
Ключови думи
правосъдие; изкуствен интелект; върховенство на правото; алгоритмично върховенство чрез правото
Отвори в PDF