www.ciela.net
Автор
Анотация
Статията разглежда режима за защита на личните данни по правото на ЕС (Хартата на основните права и ОРЗД) в контекста на електронизацията, автоматизацията и изкуствения интелект. Авторът посочва несъответствия между дефинициите на „биометрични данни“ в българското законодателство и ОРЗД и коментира трудностите при упражняването на правата на субекта на данни, например „правото да бъдеш забравен“, когато данните се обработват от системи с ИИ. Основният фокус е чл. 22 ОРЗД относно автоматизираното вземане на индивидуални решения, включително профилиране; авторът критикува неяснотата на формулировката „засяга в значителна степен“ и неточността на българския превод. Анализирани са определение № 10632/2024 на ВАС и решението на СЕС по дело C-634/21 (Schufa), според което автоматизираната оценка на кредитоспособността сама по себе си е „решение“ по смисъла на чл. 22 ОРЗД. Изводът е, че у нас едностранните актове на организациите, предоставящи обществени услуги, са индивидуални административни актове, но широкото тълкуване на чл. 22 ОРЗД създава бюрократична тежест за бизнеса, която националният законодател трябва да ограничава в допустимите граници.
Ключови думи
защита на личните данни; ОРЗД; автоматизирано вземане на индивидуални решения; профилиране; изкуствен интелект
Отвори в PDF