www.ciela.net
Автор
Анотация
В статията авторът аргументира следните изводи:
Срокът не е задължителен елемент от съдържанието на договора за наем и не рефлектира върху съгласието за сключването му. Договорът за наем, когато е гражданско правна сделка, имплицитно съдържа в себе си срок като прекратително основание. Наемното правоотношение между едни и същи страни, което има за предмет една и съща вещ, породено от един договор за наем, не може да продължи повече от десет години, като след изменението на чл. 229, ал. 1 ЗЗД, обн.ДВ бр. 92/2007 г. и за по-дълъг период ако сделката е търговска. Законодателят чрез чл. 236, ал. 1 ЗЗД е предвидил възможността за продължаване на наемното правоотношение, възникнало от срочен договор за наем след изтичане на срока.
Ключови думи
Закон за задълженията и договорите, договор за наем, наемодател, наемател, срок, мълчаливо продължаване на срочния договор за наем, нает имот.
Отвори в PDF